ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ТУРИЗЪМ

И ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВИ ТЕХНОЛОГИИ  

"АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ"
Днес е 08.12.2019
Часът е 15:51:46

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

пгтхвт
пгтхвт
пгтхвт
пгтхвт
пгтхвт

Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхождал от голямата видинска фамилия Шишманови.

Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877).

Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885).

След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.

Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет.

Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).

Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм — изкачването на Черни връх, 27 август 1895).

Още като студент Алеко Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов — идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека 'Свети Климент'“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата и?, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му (1894).

Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.

Най-значителното произведение, с което свързваме името на Алеко Константинов, е книгата "Бай Ганьо"(1895). Писателят създава също: пътеписи "До Чикаго и назад", "Извън България", разкази "Пази Боже, сляпо да прогледа" и много фейлетони "По изборите в Свищов", "Разни хора, разни идеали".

Биографии на Алеко Константинов:
2003 г. - Биография на Алеко Константинов в три тома.
Автор: Гавраил Панчев. Три тома, в които е събрана информация от всички публикувани творби за Алеко Константинов.

Псевдоними:
- Щастливеца
- Башибозук
- Беньо Наков
- Въса Пъцова
- Един от клуба на Моралното влияние
- Великият